Frankfurt (Oder)   © Brodnik 2011

когато си мъртъв и го знаеш отдавна, но не си се понесъл към вечния мрак
когато пронизваш с рапира сърцето и рухваш в ръцете си, а не руква кръвта
когато в сополи и сълзи пак давиш се, но не искаш никой да чува това  
когато си лягаш прегръщайки черното и се будиш в страх да не дойде денят

когато сам бягаш от топлите пориви и посичаш безмислостно своите криле
когато обичаш единствено в себе си - раните, болката, всеки знак на смъртта
когато не искаш да бъдеш обичан, когато не можеш да бъдеш избран,
тогава върни се обратно където превръщаш се в песен, където се губиш и краят е бял.