Prague  © Brodnik 2012 

Монохром II

Монохром.

В празен храм.

Роня трохи

черен хляб.

Не за мен.

А за вас.

Двуизмерно съществуване
в триизмерен свят.
Не протягам нагоре,
слаби ръцете си.
Завързах ги сам,
да не гонят мечтите
когато бълнувам.
Скрити под елхите.
Удавени в чаши.
Размити.
Мечтите ми.
Синтезирани.
Компресирани.
Зазидани в дните.
Принудата ражда
мъртвия цвят.
На пролет
не възкръсва тялото.
Счупено.
Изконсумирано.
Рязано.
Презирано.
Туловището си
интоксикирано,
завещавам на Пан.

Късно е вече.

Не изпитвайте болка

ще кървя вместо вас.
Моята кръв няма цвят,
няма мирис и вкус.
Не тъжете.
Превръщам се в прах.
Дъх от хлад.
Монохром.
Без цвят.

Този път е за мен.
Не за вас!