Stubelya, Bulgaria © Brodnik 2011

Монохром.

В празен храм.

Роним трохи черен хляб.

Двуизмерно съществуване в триизмерен свят.

Избледняват в ъглите мечтите ни.

Скрити не от друг, а от нас.

Не възкръсват на пролет телата ни,

принудата ражда мъртвия цвят.

Сакати се тътрим по правилата им,

заедно с другите, всеки е сам.

Надвисват надолу с главите дърветата.

Плачат голи душите ни.

Плачат от глад.

Хлад.

Trieste, Italy © Brodnik 2010

....секретирам....

Аз имам дните,

а те имат дупки.

Завити в хария

и пълни с отрова.

Денят ми е дупка

главата ми в нея.

Прелиства хартии

на мрака в алкова.

Аз имам глава

и тя има дупка.

В дупката тъмна

строшена черупка.

Отърсвам черупка.

Над мене скалите. 

Политат.

Пропадам.

Поглеждам към Бога.

"Той е в дупка!" 

Приготвя отрова,

повръщайки със злоба

строшени черупки.

Не гледа надолу

дори на преструвка.

Към дупката тъмна,

към мойта черупка.

Строшена отново.

Поредната дупка скача в мене.

Денят.

Oslandske Hrbitovy, Praha, © Brodnik 2012

Зомбифициране по прилепски...
Селектиран декаденс за скапан и перверзен уикенд.
NOW I'M FEELING ZOMBIFIED!

Expectations, Rozhledna Cibulka, Praha, © Brodnik 2012

EXPECTATIONS on FACEBOOK

Безкомпромисен контраст, езотерични видения и ритуални практики. Винаги съм искал да направя монохромен графичен експеримент в традицията на дет, блек и дуум метъл клиповете от началото на 90те години, но никога не съм намирал точните хора и времето да го осъществя. 

Expectations са една от малкото актуални групи в българската подривна сцена, които адекватно и автентично вплитат мрака и меланхолията в музиката си и напълно заслужаваха този черен подарък.

Съвсем скоро ще можете да видите цялото видео някъде из виртуалния Ад.

Expectations, Rozhledna Cibulka, Praha, © Brodnik 2012

Self-Portrait, Zahoranskeho, Praha, © Brodnik 2012

Скрит зад пердето

ще пуша до спазъм

надигащ се гневено

в пресъхнала паст.

Зад него прозорец,

полека отворен

примамливо дърпа

проклетия фас.

Вятър  ще брули

отново лицето

и мисли ще гинат

вместо тела.

Свикнато бавно

ще тлее момчето

в стая от пушек,

без небеса.

Townes Van Zandt - Nothin' 

Това бях аз, когато "нашият" пънк започна...

 ...някъде там, в една езикова гимназия, в края на миналия век...

...по ирония на съдбата в града на Тодор Живков...

Zahoranskeho, Praha, © Brodnik 2012

Незнам какво се вижда. Искам да е черно всичко. Първата ми публикация е

[10:51:27 PM] Brodnik: бях на терасата
[10:51:30 PM] Brodnik: ако искаш ми вярвай
[10:51:34 PM] Brodnik: днеска
[10:51:36 PM] Brodnik: сутринта
[10:51:40 PM] Brodnik: имаше едни черни
[10:51:43 PM] Brodnik: клони
[10:51:50 PM] Brodnik: които влизаха в самата тераса
[10:51:54 PM] Brodnik: сега излязох
[10:51:59 PM] Brodnik: има листа
[10:52:03 PM] Brodnik: колкото дланта ми
[10:54:04 PM] Brodnik: и с най-течното масе
[10:54:13 PM] Brodnik: в тоя момент с остатъци от ърт
[10:54:17 PM] Brodnik: от другата стая
[10:54:22 PM] Brodnik: :) имаше нов цвят
[10:54:25 PM] Brodnik: като лице
[10:54:30 PM] Brodnik: имам свидетел
[10:54:32 PM] Brodnik: :)
[10:54:42 PM] Brodnik: не е чесно
[10:54:45 PM] Brodnik: шибан нейчър
[10:54:54 PM] Brodnik: за 5 часа
[10:54:58 PM] Brodnik: разцъфте
[10:58:04 PM] Brodnik: а аз за 25 години не мога
[10:58:16 PM] Brodnik: (bow)