Stubelya, Bulgaria © Brodnik 2011

Монохром.

В празен храм.

Роним трохи черен хляб.

Двуизмерно съществуване в триизмерен свят.

Избледняват в ъглите мечтите ни.

Скрити не от друг, а от нас.

Не възкръсват на пролет телата ни,

принудата ражда мъртвия цвят.

Сакати се тътрим по правилата им,

заедно с другите, всеки е сам.

Надвисват надолу с главите дърветата.

Плачат голи душите ни.

Плачат от глад.

Хлад.