Христо Белчев, София 2010

нощта е топла
нощта е светла
нощта ще свърши
и ще пометна
нощта примамва
нощта прониква
нощта към мрака
бавно ни свиква
нощта ме стиска
нощта ме друса
нощта ме носи
привит в погунса
нощта е пристан
за вас идиоти
от мен тя бяга
и ме работи
нощта прелива
нощта убива
изхрачен клес
в нощта увивам
нощта към мене
е безразлична
препускам бързо
в нощ истерична
за да се вдигна
отпуснат гробом
на нощ поредна
да кажа сбогом
нощта умира
а аз изстивам
в хладно утро
с нощта се сливам

превърнат в прилеп
деня не виждам