Bar Amsterdam, Bulgaria © Brodnik 2010

На нас с децета ни липсват спирачки,
сутрин се будим от кървави храчки.
Требе се бута, требе се порка,
требе се порка, майка ти горка.
Требе да се топлим един друг, копеле.
Требе да се лочи, бате.

Всека клетка си има проблеми.
Днеска сме мърши, довечера тюлени.
И пак бехме близо...
До другия полюс.
Некога си е за некога.
Всичко се забравя, за тoва си води записки!

А вътре е същото!
Стената на крепост съшита 
от кожа и чирва и кокали стрити,
ликвиди, екскременти, гнилоч и феромони,
нагони, приоми, грешки, фасони.

Некои са педераси, останалите педерасчета..!