 | |
| Trieste, Italy © Brodnik 2010 |
....секретирам....
Аз имам дните,
а те имат дупки.
Завити в хария
и пълни с отрова.
Денят ми е дупка
главата ми в нея.
Прелиства хартии
на мрака в алкова.
Аз имам глава
и тя има дупка.
В дупката тъмна
строшена черупка.
Отърсвам черупка.
Над мене скалите.
Политат.
Пропадам.
Поглеждам към Бога.
"Той е в дупка!"
Приготвя отрова,
повръщайки със злоба
строшени черупки.
Не гледа надолу
дори на преструвка.
Към дупката тъмна,
към мойта черупка.
Строшена отново.
Поредната дупка скача в мене.
Денят.
дупки
ОтговорИзтриванеотровата
дни
и прокобата
нощи
и злобата
бог -
старозаветен
мъстив
но аз сам
съм си винаги
толкова много
по-малко правилен
и никак несправедлив
ямите
рамките
самеца
със снопа от сламките
(върху които градим крехък живот)
всичко отлита с
полъх на вятъра
трепва клепача
и
остава ми дупката
недрата й тъмни
изхвърлят
живот
пълнокръвен
изтрил съм
бъдеще-минало
изгорил съм
идеята за свещения ви кивот