Когато си отиде трепета от погледите и
сълзите се оглеждат в пресъхнала река и
не е достатъчно да чуеш че рамото ти е моето лято ; 
ще се намразя че това е краят.

Когато замениш "обичам те" с друго и 
можеш да го кажеш само през прозореца и
димът е по-сладък от прехапване на устни;
ще се уплаша че настъпва краят.

Когато рано сутрин те целуна нежно и 
в съня си несъзнато не отвърнеш с усмивка и
се завиеш през глава като змия наесен;
ще си призная, че това е краят.

Когато в страх тресе се моята глава и 
не ме обгърнеш и приклещиш в пещерата си, 
и потъна вместо в теб в себе си
ще се изгубя и ще се влея в края.