вторник, 24 октомври 2017 г.

Коне препускат през ребрата ми
и стихийни ветровете им
обрулиха до лист и пролетта и лятото. 

Мухи бучат безброй в главата ми
и хаосът от гласовете им
разнищва болестта и притоците на реката й. 

Една лисица малка в кревата ми
ах, бенките по раменете й, 
разкъсва със зъби воалът на сърцето. 

Рак се крие под камъка на който стъпих.

Няма коментари:

Публикуване на коментар