Лицето ми е белязано от редки дарове
така каза старата магьосница, 
симетрично издълбани до захарните дюни
да отразяват в сумрака езерата в очите ми. 

"Това е твоето проклятие... 
Не понасят хората да свети някой 
в този град и да разкрива сивотата им
да оголва страхове в задните дворове, 
да им издължава още сенките." 

Повярвах й и не една любов изгубих, 
няма любов сега в сърцето ми
само пепелище и все пак
напоявам хартията единствено с нея.