Сърп разсича лятото на море и пустош,
пустошта не прощава на детето че
е прогонило морето и го оставя да
сгърчи малкото си тяло във вечна самота.

Сърп разсича времето на удари секунди
но какво са ударите за един часовник,
те ще липсват само на детето когато
пещерата го погълне заедно с мечтите му.

Сърп разсича ствола на дървото крехко и
призовава есента да изпие сока му,
само за да извърне излъгана глава
защото червейте вече са го пресушили.

Сърп разсича лицето ти, Нели, 
на две митологични половини, Нели,
на малки вадички виновни капиляри и
на светла като слънце сладка пролет.

С коя страна ме обичаше, Нели и
с коя страна ме забрави?