Детето V

Детето се събуди от съня, олюля се,
разбра че няма повърхност под краката си
и има само миг преди да бъде погълнато,
удари главата си в последната мембрана на илюзията
и в ушите му засвириха най-истеричните саксофони на нощта
които въпреки шума си му казваха, че ако не повярва
само в себе си е обречено. Така казаха и другите преди това.
Ръцете му за кратко се докоснаха до
неразрушимата невидима стъклена стена
в опит да докоснат света от другата страна както преди,
света отвъд, където другите още живееха, смееха се и
понякога извърщаха поглед към него,
но само след миг дланите му се плъзнаха надолу,
оставяйки мимолетен конденз във формата на малките му ръце,
видя отражението си за последен път, усмихна се,
гравитацията го пое в своите поли и го отнесе в
всепоглъщащия вакум на себеотрицанието и забравата.
Детето се бе борило твърдe дълго с живота,
за да се бори наново и със смъртта.