Детето V

Детето се събуди от съня, олюля се,
разбра че няма повърхност под краката си
и има само миг преди да бъде погълнато,
удари главата си в последната мембрана на илюзията
и в ушите му засвириха най-истеричните саксофони на нощта
които въпреки шума си му казваха, че ако не повярва
само в себе си е обречено. Така казаха и другите преди това.
Ръцете му за кратко се докоснаха до
неразрушимата невидима стъклена стена
в опит да докоснат света от другата страна както преди,
света отвъд, където другите още живееха, смееха се и
понякога извърщаха поглед към него,
но само след миг дланите му се плъзнаха надолу,
оставяйки мимолетен конденз във формата на малките му ръце,
видя отражението си за последен път, усмихна се,
гравитацията го пое в своите поли и го отнесе в
всепоглъщащия вакум на себеотрицанието и забравата.
Детето се бе борило твърдe дълго с живота,
за да се бори наново и със смъртта.

Детето III

Реката пресъхва когато
отсечено е всяко дърво
което пази сянка на рибите. 
Рибите спират да плуват,
преструват се на мъртви
и се обръщат по корем
за да се спуснат птиците
и да ги сграбчат с острите
си и смрадливи клюнове
и да ги отнесат далеч
в най-страшната и скалиста
черна планина от сенки
при самотното дете-бог
в пещерата на смъртта
за да се нахрани с тях
да ги погълне цели
и да заплуват отново
по потоците на реката вътре в него.

Детето I

Едно замръзнало лято
под сянката на страха и
знака на вкочаняващата болка
детето не чува нищо освен
бученето на своята паднала глава
пукането на ушите
хриповете в гърдите
кипящата отвътре кръв и
песента на нощните петли.
Три деца в една градина
люлеят се в сива люлка и
ридаят всяко със себе си
едно за друго.
Говорят различни езици и
не разбират думите на песента
която плачът им композира.
Три деца - син майка и баща
рисуват с парчета лед по
нажежената от слънцето
стена от черен хром
но не оставят следи
а само локви
в които да се огледат
другите две
когато залязва слънцето.
Три деца - син майка и баща
застинали във времето
кратко като миг и
протяжно като гол охльов
канибал и също така лепкаво
виждат себе си в локвите
откриват един друг и се
обръщат вкупом към градината
с гръб към черната стена.
Синът избира мястото
бащата копае дупката
майката държи в шепа семето.
Три деца положили ръцете си
на раменете си
се молят на лятото
призовават дъжда
пазят семето и отправят погледи
към небето в себе си
към небето в очите си
вдън земята
един към друг
за да не потънат със семето
за да покълне дървото
за да разцъфти цветът
за да озрее плодът
за да чуят реката
за да прогонят смъртта от градината.