Детето I

Едно замръзнало лято
под сянката на страха и
знака на вкочаняващата болка
детето не чува нищо освен
бученето на своята паднала глава
пукането на ушите
хриповете в гърдите
кипящата отвътре кръв и
песента на нощните петли.
Три деца в една градина
люлеят се в сива люлка и
ридаят всяко със себе си
едно за друго.
Говорят различни езици и
не разбират думите на песента
която плачът им композира.
Три деца - син майка и баща
рисуват с парчета лед по
нажежената от слънцето
стена от черен хром
но не оставят следи
а само локви
в които да се огледат
другите две
когато залязва слънцето.
Три деца - син майка и баща
застинали във времето
кратко като миг и
протяжно като гол охльов
канибал и също така лепкаво
виждат себе си в локвите
откриват един друг и се
обръщат вкупом към градината
с гръб към черната стена.
Синът избира мястото
бащата копае дупката
майката държи в шепа семето.
Три деца положили ръцете си
на раменете си
се молят на лятото
призовават дъжда
пазят семето и отправят погледи
към небето в себе си
към небето в очите си
вдън земята
един към друг
за да не потънат със семето
за да покълне дървото
за да разцъфти цветът
за да озрее плодът
за да чуят реката
за да прогонят смъртта от градината.