Нямам стая
нямам легло
нямам любима възглавница
нямам любима глава на свободната
несъзнателно я прегръщам
в най-малките часове
докато я изпотя и
намокри гърдите ми
тогава съзнателно я захвърлям на земята
в ралични легла
с различни цветове завивки
без да съм мои
без да им принадлежа
без да имам любима позиция
без фън шуй
цун кай хуй
без фън ет ол.
Лежа върху сърцето си
докато не му стане толкова тясно,
че да започне да избива стените си
и да нахлува в главата и крайниците
докато напълни всичко с пулса си
превърнат в константен бавен тремор
без способност да се синхронизира с друго и с друг.
Нямам шкафове да натъпча в тях нещата си
дрехите са разпилени в няколко жилища
без нито едно да е мой дом
нахвръляни са по столове, кревати, бюра, маси
рафтове, перални, простори
или в чували и кашони
където са и книгите
и любимите ми чинии и чаши
и тави и тигани и тенджери и рецепти
и подправки и вкусове.
Кутии от кухненски уреди са
пълни със снимките,
писмата, картичките и
подарените рисунки и изрезки
напоени с любов и
същевременно отрицаващи я
в най буквален смисъл.
Ходя навсякъде с четири,
пет книги в ръка
заставам на различни прозорци,
на различни височини
по-близо или по-далеч от земята
но винаги мисирът на пръст е осезнаем
смесен с мириса на кръв.
Като на гробище.
Ходя с една тетрадка пълна със срам
тя е жената до мен,
бледа като лист
разграфена на монотонни редове
кардиограма на дните ми
без емоционални контрасти
и с ограничен обем,
попива нежност, упреци, страх,
коплекси, спомени и
тяхната смърт
струяща невидимо от страниците и всепроникваща.
Скоро трябва да я изгоря
никой не трябва да я вижда
защото така и не се научих да пиша красиво
мога да напиша А и Е
по два различни начина в една и съща дума,
не се научих и да се подписвам
правя го като дете,
вуйчо ми измисли подписа когато бях на...седем,
но не мога да съм пак на седем,
следователно няма да го променя никога,
нито себе си.