Защо съм тук защо дойдох сега
защо и лятото дойде с мен
след седмици сивоч и
тонове бетон наляти в
коритото на моята река
лишили очите ми от слънцето
което мразех да свети в тях и
арматури впили ръждивите си
пръсти в дробовете ми и
заменили всеки нерв със
скърцащ свиреп  болезнен стон
Аз си тръгнах от зелените завивки
с надеждата да излекувам нещото и
и с надеждата да срещна другото
а срещнах само спекулативните им
мънички очи увеличени от диоптри
и грозните им усти прокарали
словестни линии черни мостове
над моята река под моето небе
илюзорни или съвсем истински
пунктирни линии разделящи
живота ми преди от
неживота ми оттук нататък
Връщам се стопен без дъх и
стенеща е всяка клетка
в моя дом където пътят ми започна
слънчево и провртирво
зелено и уютно блян и
немощен вопъл по отнетото
колко ли дълго ще ме милват
химерните лъчи
облечените в безмерен страх
усмивки на майка сестра баща и вас
Защо чак сега способен съм да се завърна
и пак добре че в миг уют посрещам
тежката присъда от небето или
от дълбините на земята или
от пороците на града или
от нейната еднократно но летално
проявена свръхунищожителна сила
Цъфтят люляци и зеленища и
буйната трева реве под ножа на косите
а аз линея и угасвам  и
чакам нещо да спаси детето в мен
което започнало на три да плаче
никога не намери утеха и напълни
своята река със сол така че
дори и морските риби не се научиха
да плуват и си тръгнаха с проклятие за
забвение и смърт и то запомни
и не забрави никога че е само
в своето най-черно приключение