Салют от мен смирен след деня на детето,
в който престанах да бъда дете.
И с риск наивник да ме наречете
закъснях, но пък разбрах добре.
Че и горчилката е медовина за мъжете,
когато над духа си властващ сам.
Когато болка съживи сърцето
и му припомни, че е нищо то без плам.

Днес ще се подстрижа сам.
С ножица за плевели и за бодли,
с нож за жилаво месо,
до корен сам,
пред погледа на чуждите балкони.

Косите твърде дълго бяха в плен,
и дърпаха се здраво,
с всички сили.
Прокъсвани от тежестта на всеки ден
не са те вече нито мои,
нито твои,
нито са на някой мили.

Сред исполини сиви от бетон
ще хвана в длан остригани косите,
ще разтворя пръсти
и със затворени очи
ще ги освободя да полетят,
да си свободна ти и съвестта ти.

До вчера вързани в кубратов сноп,
летят прераслите коси надолу.
След тях полита и напразната надежда.
А там ги разпилява вятър, топъл, нов,
но като всеки вятър друг - без път,
той в чуждите балкони ги отвежда.

"Не ме докосвай" в главата прокънтява
и "хлип"-вам с тебе за последен път.
Вместо момчето, нека полетят косите,
защото ако не за теб,
за другите оказа се той скъп.

П.С.
И ако се чудиш защо не друго, а косите
когато някой ден случайно прочетеш
и по теб възлюбени въздишат.
Ще го кажа кратко и до болка откровен -
защото още те на теб миришат.

Frankfurt (Oder)   © Brodnik 2011

когато си мъртъв и го знаеш отдавна, но не си се понесъл към вечния мрак
когато пронизваш с рапира сърцето и рухваш в ръцете си, а не руква кръвта
когато в сополи и сълзи пак давиш се, но не искаш никой да чува това  
когато си лягаш прегръщайки черното и се будиш в страх да не дойде денят

когато сам бягаш от топлите пориви и посичаш безмислостно своите криле
когато обичаш единствено в себе си - раните, болката, всеки знак на смъртта
когато не искаш да бъдеш обичан, когато не можеш да бъдеш избран,
тогава върни се обратно където превръщаш се в песен, където се губиш и краят е бял.   

Новa песен на Melekh. Казва се "Призрак на Бодлер". 

Текстът е модифициран. Записът е демо!

Призрак

Шарл Бодлер

Подобно ангел с взор на сова

ще дойда пак при теб в алкова,

безшумно ще се вмъкна там

със сенките, и ще ти дам.

Призрак на Бодлер.

Призрак съм.

Тъй както други чрез омая

върху живота ти желая

чрез ужаса да властвам аз.

Целувки, мила, с хладината

с безстрашието на Луната,

и ласки на змия, край ров

пълзяща в порив на любов.

Щом дойде утрото, напразно,

ще гледаш мястото ми празно:

до вечерта ще лъха мраз.

Тъй както други чрез омая

върху живота ти желая

чрез ужаса да властвам аз.

Призрак на Бодлер.

Призрак съм.

Prague  © Brodnik 2012 

Монохром II

Монохром.

В празен храм.

Роня трохи

черен хляб.

Не за мен.

А за вас.

Двуизмерно съществуване
в триизмерен свят.
Не протягам нагоре,
слаби ръцете си.
Завързах ги сам,
да не гонят мечтите
когато бълнувам.
Скрити под елхите.
Удавени в чаши.
Размити.
Мечтите ми.
Синтезирани.
Компресирани.
Зазидани в дните.
Принудата ражда
мъртвия цвят.
На пролет
не възкръсва тялото.
Счупено.
Изконсумирано.
Рязано.
Презирано.
Туловището си
интоксикирано,
завещавам на Пан.

Късно е вече.

Не изпитвайте болка

ще кървя вместо вас.
Моята кръв няма цвят,
няма мирис и вкус.
Не тъжете.
Превръщам се в прах.
Дъх от хлад.
Монохром.
Без цвят.

Този път е за мен.
Не за вас!

УПИР

УПИР