Leopards are dangerous species,
just like lions or even more.
The yellow of the sun is their furry carpet
and the black of the night is their gaze.
Ferocious and agile in their marking
in gentle lashes and in ruthless charge.
They can digest a rat in it's whole
or stop the monkey's laughter,
or dance with zebras on the scorched fields
before they grasp them thereafter...

Leopards are patient and enduring,
yet they slay you in a breeze.
Leopards are lonely creatures
and look like cats in their sleep.

anorexicbenzovoidabsorbesunmemmorablestillnessyetnotstill.
diazepinesdeconstructthespineofpurposeandcontrol.
obscureleathalamplifiresofabcenseofpreseenceunplugthewill.
unsealedwoundnevertobehealedwombfutiletoconceive.

Салют от мен смирен след деня на детето,
в който престанах да бъда дете.
И с риск наивник да ме наречете
закъснях, но пък разбрах добре.
Че и горчилката е медовина за мъжете,
когато над духа си властващ сам.
Когато болка съживи сърцето
и му припомни, че е нищо то без плам.

Днес ще се подстрижа сам.
С ножица за плевели и за бодли,
с нож за жилаво месо,
до корен сам,
пред погледа на чуждите балкони.

Косите твърде дълго бяха в плен,
и дърпаха се здраво,
с всички сили.
Прокъсвани от тежестта на всеки ден
не са те вече нито мои,
нито твои,
нито са на някой мили.

Сред исполини сиви от бетон
ще хвана в длан остригани косите,
ще разтворя пръсти
и със затворени очи
ще ги освободя да полетят,
да си свободна ти и съвестта ти.

До вчера вързани в кубратов сноп,
летят прераслите коси надолу.
След тях полита и напразната надежда.
А там ги разпилява вятър, топъл, нов,
но като всеки вятър друг - без път,
той в чуждите балкони ги отвежда.

"Не ме докосвай" в главата прокънтява
и "хлип"-вам с тебе за последен път.
Вместо момчето, нека полетят косите,
защото ако не за теб,
за другите оказа се той скъп.

П.С.
И ако се чудиш защо не друго, а косите
когато някой ден случайно прочетеш
и по теб възлюбени въздишат.
Ще го кажа кратко и до болка откровен -
защото още те на теб миришат.

Frankfurt (Oder)   © Brodnik 2011

когато си мъртъв и го знаеш отдавна, но не си се понесъл към вечния мрак
когато пронизваш с рапира сърцето и рухваш в ръцете си, а не руква кръвта
когато в сополи и сълзи пак давиш се, но не искаш никой да чува това  
когато си лягаш прегръщайки черното и се будиш в страх да не дойде денят

когато сам бягаш от топлите пориви и посичаш безмислостно своите криле
когато обичаш единствено в себе си - раните, болката, всеки знак на смъртта
когато не искаш да бъдеш обичан, когато не можеш да бъдеш избран,
тогава върни се обратно където превръщаш се в песен, където се губиш и краят е бял.   

Новa песен на Melekh. Казва се "Призрак на Бодлер". 

Текстът е модифициран. Записът е демо!

Призрак

Шарл Бодлер

Подобно ангел с взор на сова

ще дойда пак при теб в алкова,

безшумно ще се вмъкна там

със сенките, и ще ти дам.

Призрак на Бодлер.

Призрак съм.

Тъй както други чрез омая

върху живота ти желая

чрез ужаса да властвам аз.

Целувки, мила, с хладината

с безстрашието на Луната,

и ласки на змия, край ров

пълзяща в порив на любов.

Щом дойде утрото, напразно,

ще гледаш мястото ми празно:

до вечерта ще лъха мраз.

Тъй както други чрез омая

върху живота ти желая

чрез ужаса да властвам аз.

Призрак на Бодлер.

Призрак съм.

Prague  © Brodnik 2012 

Монохром II

Монохром.

В празен храм.

Роня трохи

черен хляб.

Не за мен.

А за вас.

Двуизмерно съществуване
в триизмерен свят.
Не протягам нагоре,
слаби ръцете си.
Завързах ги сам,
да не гонят мечтите
когато бълнувам.
Скрити под елхите.
Удавени в чаши.
Размити.
Мечтите ми.
Синтезирани.
Компресирани.
Зазидани в дните.
Принудата ражда
мъртвия цвят.
На пролет
не възкръсва тялото.
Счупено.
Изконсумирано.
Рязано.
Презирано.
Туловището си
интоксикирано,
завещавам на Пан.

Късно е вече.

Не изпитвайте болка

ще кървя вместо вас.
Моята кръв няма цвят,
няма мирис и вкус.
Не тъжете.
Превръщам се в прах.
Дъх от хлад.
Монохром.
Без цвят.

Този път е за мен.
Не за вас!