Frankfurt (Oder)   © Brodnik 2011

когато си мъртъв и го знаеш отдавна, но не си се понесъл към вечния мрак
когато пронизваш с рапира сърцето и рухваш в ръцете си, а не руква кръвта
когато в сополи и сълзи пак давиш се, но не искаш никой да чува това  
когато си лягаш прегръщайки черното и се будиш в страх да не дойде денят

когато сам бягаш от топлите пориви и посичаш безмислостно своите криле
когато обичаш единствено в себе си - раните, болката, всеки знак на смъртта
когато не искаш да бъдеш обичан, когато не можеш да бъдеш избран,
тогава върни се обратно където превръщаш се в песен, където се губиш и краят е бял.   

Новa песен на Melekh. Казва се "Призрак на Бодлер". 

Текстът е модифициран. Записът е демо!

Призрак

Шарл Бодлер

Подобно ангел с взор на сова

ще дойда пак при теб в алкова,

безшумно ще се вмъкна там

със сенките, и ще ти дам.

Призрак на Бодлер.

Призрак съм.

Тъй както други чрез омая

върху живота ти желая

чрез ужаса да властвам аз.

Целувки, мила, с хладината

с безстрашието на Луната,

и ласки на змия, край ров

пълзяща в порив на любов.

Щом дойде утрото, напразно,

ще гледаш мястото ми празно:

до вечерта ще лъха мраз.

Тъй както други чрез омая

върху живота ти желая

чрез ужаса да властвам аз.

Призрак на Бодлер.

Призрак съм.

Prague  © Brodnik 2012 

Монохром II

Монохром.

В празен храм.

Роня трохи

черен хляб.

Не за мен.

А за вас.

Двуизмерно съществуване
в триизмерен свят.
Не протягам нагоре,
слаби ръцете си.
Завързах ги сам,
да не гонят мечтите
когато бълнувам.
Скрити под елхите.
Удавени в чаши.
Размити.
Мечтите ми.
Синтезирани.
Компресирани.
Зазидани в дните.
Принудата ражда
мъртвия цвят.
На пролет
не възкръсва тялото.
Счупено.
Изконсумирано.
Рязано.
Презирано.
Туловището си
интоксикирано,
завещавам на Пан.

Късно е вече.

Не изпитвайте болка

ще кървя вместо вас.
Моята кръв няма цвят,
няма мирис и вкус.
Не тъжете.
Превръщам се в прах.
Дъх от хлад.
Монохром.
Без цвят.

Този път е за мен.
Не за вас!

УПИР

УПИР

Bar Amsterdam, Bulgaria © Brodnik 2010

На нас с децета ни липсват спирачки,
сутрин се будим от кървави храчки.
Требе се бута, требе се порка,
требе се порка, майка ти горка.
Требе да се топлим един друг, копеле.
Требе да се лочи, бате.

Всека клетка си има проблеми.
Днеска сме мърши, довечера тюлени.
И пак бехме близо...
До другия полюс.
Некога си е за некога.
Всичко се забравя, за тoва си води записки!

А вътре е същото!
Стената на крепост съшита 
от кожа и чирва и кокали стрити,
ликвиди, екскременти, гнилоч и феромони,
нагони, приоми, грешки, фасони.

Некои са педераси, останалите педерасчета..!

Христо Белчев, София 2010

нощта е топла
нощта е светла
нощта ще свърши
и ще пометна
нощта примамва
нощта прониква
нощта към мрака
бавно ни свиква
нощта ме стиска
нощта ме друса
нощта ме носи
привит в погунса
нощта е пристан
за вас идиоти
от мен тя бяга
и ме работи
нощта прелива
нощта убива
изхрачен клес
в нощта увивам
нощта към мене
е безразлична
препускам бързо
в нощ истерична
за да се вдигна
отпуснат гробом
на нощ поредна
да кажа сбогом
нощта умира
а аз изстивам
в хладно утро
с нощта се сливам

превърнат в прилеп
деня не виждам