 |
| УПИР |
петък, 19 октомври 2012 г.
четвъртък, 18 октомври 2012 г.
сряда, 25 юли 2012 г.
 |
| Bar Amsterdam, Bulgaria © Brodnik 2010 |
На нас с децета ни липсват спирачки,
сутрин се будим от кървави храчки.
Требе се бута, требе се порка,
требе се порка, майка ти горка.
Требе да се топлим един друг, копеле.
Требе да се лочи, бате.
Всека клетка си има проблеми.
Днеска сме мърши, довечера тюлени.
И пак бехме близо...
До другия полюс.
Некога си е за некога.
Всичко се забравя, за тoва си води записки!
А вътре е същото!
Стената на крепост съшита
от кожа и чирва и кокали стрити,
ликвиди, екскременти, гнилоч и феромони,
нагони, приоми, грешки, фасони.
Некои са педераси, останалите педерасчета..!
вторник, 24 юли 2012 г.
 |
| Христо Белчев, София 2010 |
нощта е топла
нощта е светла
нощта ще свърши
и ще пометна
нощта примамва
нощта прониква
нощта към мрака
бавно ни свиква
нощта ме стиска
нощта ме друса
нощта ме носи
привит в погунса
нощта е пристан
за вас идиоти
от мен тя бяга
и ме работи
нощта прелива
нощта убива
изхрачен клес
в нощта увивам
нощта към мене
е безразлична
препускам бързо
в нощ истерична
за да се вдигна
отпуснат гробом
на нощ поредна
да кажа сбогом
нощта умира
а аз изстивам
в хладно утро
с нощта се сливам
превърнат в прилеп
деня не виждам
неделя, 22 април 2012 г.
 |
| Stubelya, Bulgaria © Brodnik 2011 |
Монохром.
В празен храм.
Роним трохи черен хляб.
Двуизмерно съществуване в триизмерен свят.
Избледняват в ъглите мечтите ни.
Скрити не от друг, а от нас.
Не възкръсват на пролет телата ни,
принудата ражда мъртвия цвят.
Сакати се тътрим по правилата им,
заедно с другите, всеки е сам.
Надвисват надолу с главите дърветата.
Плачат голи душите ни.
Плачат от глад.
Хлад.
вторник, 17 април 2012 г.
 | |
| Trieste, Italy © Brodnik 2010 |
....секретирам....
Аз имам дните,
а те имат дупки.
Завити в хария
и пълни с отрова.
Денят ми е дупка
главата ми в нея.
Прелиства хартии
на мрака в алкова.
Аз имам глава
и тя има дупка.
В дупката тъмна
строшена черупка.
Отърсвам черупка.
Над мене скалите.
Политат.
Пропадам.
Поглеждам към Бога.
"Той е в дупка!"
Приготвя отрова,
повръщайки със злоба
строшени черупки.
Не гледа надолу
дори на преструвка.
Към дупката тъмна,
към мойта черупка.
Строшена отново.
Поредната дупка скача в мене.
Денят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)